Драматично-куклен театър “Иван Радоев”- Плевен е държавен институт със смесено финансиране от Министерството на културата на РБ и Община Плевен. Като професионален театър съществува от 1919 година. Разполага със собствена трупа от 26 актьорски бройки и
3-ма режисьори.
От 1998 година към Драматичния театър "Иван Радоев" е открит куклен отдел, който е продължител на плодотворните традиции на несъществуващия вече Плевенски държавен куклен театър.
Сградата, която обитава плевенската трупа, е построена в края на 19 век и разполага с четири сцени: голяма, камерна, сцена “Фоайе” и Арт–клуб (кафе-театър).

В жанрово отношение театърът е широкоспектърен - поставя от класическа драма до съвременна драматургия. Годишно прави около 10 нови постановки и играе около 200 представления.
Репертоарът включва традиционни театрални заглавия, експериментални постановки, търсене на разнообразни сценични форми, обединяващи различни видове изкуства. Специално внимание се отделя на представленията за деца. Трупата гостува с успех на най-престижните сцени в столицата и страната, участва на международни и национални фестивални форуми.

Характерно за ДКТ "Иван Радоев е, че  кукленият и драматичният отдел на театъра не съществуват самостоятелно, а представляват една трупа, извършваща две дейности. Тази особеност увеличава възможностите за създаване на спектакли с пълноценното участие на целия творчески потенциал.

През две години в Плевенския театър се провежда Национален конкурс за българска драматургия на името на Иван Радоев. Номинираните пиеси се публикуват в поредица сборници с името „ДЕСЕТ”.

Под патронажа на театъра работи Младежката театрална студия.

Плевенският драматично-куклен театър задоволява основно потребностите на Община Плевен, което определя универсалния характер на репертоара му, включващ широк диапазон от сценични жанрове. Наличието на сравнително постоянна възрастна аудитория и променяща се с годините детско-юношеска, налага в афиша на театъра да присъстват заглавия както от българската и чуждестранна класика, от съвременната българска драматургия, така и любимите на публиката сатирично-вариететни форми.

Програмата за месеца

Нови заглавия

„Изглеждам ли щастлива? Би трябвало – все пак бях дете, което никой не искаше. Самотно момиче с мечта, което се събуди и осъзна, че тази мечта се е сбъднала. Аз съм Мерилин Монро. Прочетете моята история на Пепеляшка.“
С тези думи през 1952-а започва едно от интервютата на жената, олицетворение на думата „секс символ“, на фриволната и остроумна, на обичаната и отричана, на силната и беззащитна Мерилин Монро. За съжаление обаче краткият й живот не е история на Пепеляшка, няма принц на бял кон, нито щастлив край. Мерилин е съвременна спяща красавица, чиято хубост предизвиква ревност и преклонение, а накрая я погубва. Вечният сън, в който потъва на 5 август 1962-а, я спасява от непосилното бреме да живее в свят, в който никога не намира покой. Преди 52 години от нас си отиде Норма Джийн Бейкър, Мерилин никога не ни напусна. И днес образът й е навсякъде - върху картини, на сувенири, във фейсбук...
Икони като нея са безсмъртни, умират единствено хората, на които съдбата е отредила да живеят под огромната тежест на маската на славата.
Мерилин изживява своя живот – отдадена на работата, борейки се да докаже таланта си, да се задържи на повърхността заради това, което може, а не заради това как изглежда, и същевременно с отчаян копнеж да открие някого, който да я обича.
Норма Джийн и Мерилин споделят тяло и лице в огледалото. Въпреки това хората са виждали и продължават да виждат, и да мечтаят за Мерилин. „Никога не съм заблуждавала никого. Те се заблуждават сами, като не си правят труда да разберат каква съм, а сами си изграждат някакъв образ за мен.”
Каква всъщност е тя – Норма Джийн или Мерилин, момичето без родители или актрисата с много приятели?“

Из предговора на книгата
“Мерилин Монро. Поверително и лично“ от Мишел Морган, откъси от която са използвани в спектакъла по пиесата на

Димитър Христов.

Най-новото заглавие в афиаша на ДКТ "Иван Радоев" - Плевен е "Мерилин Монро - възход и агония " от Димитър Христов.

Постановка - проф. Елена БАЕВА

В ролята на Мерилин Монро
Надя
НОВОСЕЛСКА

 

 

Драматично-куклен театър "Иван Радоев" - Плевен, 2014