Драматично-куклен театър “Иван Радоев”- Плевен е държавен институт със смесено финансиране от Министерството на културата на РБ и Община Плевен.
Като професионален театър съществува от 1919 година.
Разполага със собствена трупа от 26 актьорски бройки и трима режисьори.
От 1998 година към Драматичния театър "Иван Радоев" е открит куклен отдел, който е продължител на плодотворните традиции на несъществуващия вече
Плевенски държавен куклен театър.
Сградата, която обитава плевенската трупа, е построена в края на 19 век и разполага с четири сцени: голяма, камерна, сцена “Фоайе” и Арт–клуб (кафе-театър).
В жанрово отношение театърът е широкоспектърен - поставя от
класическа драма до съвременна драматургия.
Репертоарът включва традиционни театрални заглавия, експериментални постановки, търсят се разнообразни сценични форми, обединяващи различни видове изкуства.
Специално внимание се отделя на представленията за деца.
Трупата гостува с успех на най-престижните сцени в столицата и страната, участва на международни и национални фестивални форуми.
През две години в Плевенския театър се провежда Национален конкурс за българска драматургия на името на Иван Радоев. Номинираните пиеси се публикуват
в поредица сборници с името „ДЕСЕТ”.

Под патронажа на театъра работи Младежката театрална студия.

Плевенският драматично-куклен театър задоволява основно потребностите на Община Плевен, което определя универсалния характер на репертоара му, включващ широк диапазон от сценични жанрове. Наличието на сравнително постоянна възрастна аудитория и променяща се с годините детско-юношеска, налага в афиша на театъра да присъстват заглавия както от българската и чуждестранната класика, от съвременната българска драматургия, а също - и любимите на публиката сатирично-вариететни форми.

 

Ако днес Иван Радоев беше жив, щеше да е навършил 89 години. И ако знаеше за намерението Плевенският театър да бъде наречен на негово име, би отвърнал:
"Я се откажете!" Би го направил с характерния маниер на сладкодумен ироник, с който като с броня защитаваше ранимата си душа на поет. Защото приживе този изключителен български творец - поет и драматург, мислител и гражданин - беше жертва на методично режисирани нападки. Жертва на верноподанни "партийци", на овластени бездария, на тесногръди догматици, които ненавиждаха волния му дух и с ярост се препъваха в свободното му слово.
Иван Радоев беше духовен аристократ и аристократ по поведение (въпреки че с гордост заявяваше: "Аз съм селянин.") Малко преди да умре той се обърна към всички от телевизионния екран с думите: "Мъчно ми е за България." и с тези думи си отреди почетно място сред нашите велики покойници.

Години по-рано в стихотворението си "Как умира един бор" той казва: "Човек не се измерва прав, а прострян на земята". Тъжно е, че стойността на човека не може да бъде разбрана, докато е още жив, но мъдрецът Радоев ни даде надежда с други свои думи: "Щом човек не може да бъде вечно жив, той не може да бъде вечно мъртъв. "Довиждане човечество и си опичай акъла!"

Програмата за месеца

Драматично-куклен театър "Иван Радоев" - Плевен, 2016